Земята се пука по шевовете: подробности и последици от земетресението с магнитуд 7,7 в Мианмар

На 28 март в централната част на Мианмар се случи разрушително земетресение с магнитуд 7,7, усетено в много страни от Югоизточна Азия: Тайланд, Китай, Индия, Виетнам и Бангладеш.

Епицентърът е бил близо до Мандалай – град с население над 1 милион души.

Огнището на сеизмичното събитие е било на дълбочина 10 km, което направи удара изключително мощен.

В централната и северозападната част на страната над 10 000 сгради се срутиха или сериозно бяха повредени. Разрушени са пътища и мостове, разрушени са храмове, джамии и вековни исторически паметници.

Международното летище Мандалай спря работа поради срутване на контролната кула.

Имаше пълно прекъсване на електрозахранването и телефонните услуги.

Железопътните релси бяха огънати, сякаш не са направени от метал, а от пластилин. Свлачища отрязаха някои региони от външния свят.

Всичко това затрудни или направи невъзможно спасителите и хуманитарната помощ да пристигнат навреме.

Поради липсата на специализирано оборудване, спасителите и близките на затрупаните трябваше да разчистват развалините с голи ръце в условията на недостиг на вода и храна и при дневни температури над 40 °C.

Само по официални данни към 2 април броят на загиналите е 3 003, а над 4 600 са ранени. Но за истинския мащаб на разрушенията и броя на жертвите може само да се гадае.

Невъзможно е да се предаде с думи цялата тежест на случващото се в региона. Много болници бяха разрушени, лекарите оказваха помощ на пострадалите направо по улиците. Телата на загиналите под развалините започнаха да се разлагат в жегата.

Земетресението влоши и без това катастрофалната хуманитарна ситуация в страната.

Това сеизмично събитие се превърна не само в едно от най-мощните в историята на страната през последните 100 години, но и привлече вниманието на специалистите със своите аномални параметри.

Земетресението доведе до разкъсване с дължина до 400 km по разлома Сагаинг, който минава от север на юг през централната част на Мианмар.

В същото време скоростта на разрушаване на скалите беше сравнима със скоростта на свръхзвуков реактивен самолет.

Сеизмолог от центъра за геоложки науки Хелмхолц описа земетресението като суперпреместване — много рядък вид сеизмично събитие, при което енергията на разрушаване се движи изключително бързо по земята.

Ефектът на суперпреместване може да концентрира сеизмичната енергия преди разрушаването, което увеличава разрушенията дори на значително разстояние от епицентъра.

Това се потвърждава от разрушенията в Банкок, столицата на Тайланд, която се намира на около 1000 km от епицентъра.

Земетресението събори 30-етажен небостъргач в строеж, отнемайки живота на най-малко 22 души, а повече от 70 останаха под развалините на сградата.

Небостъргачите се люлееха толкова силно, че водата от басейните на покривите се разливаше на огромни вълни и дори събаряше някои хора.

В хиляди сгради се появиха пукнатини.

Трябва да се отбележи, че в края на март тази година на планетата се наблюдава рязко увеличение на сеизмичната активност. Само за 12 дни са регистрирани 11 земетресения с магнитуд над 6.

За това и други природни бедствия, настъпили през седмицата, от 26 март до 1 април, гледайте във видеото.

Все повече хора осъзнават и виждат: че нещо не е наред; обсъждат, споделят своите истории. Дори в коментарите под новините за природни бедствия е видно колко са тревожни и загрижени хората и как реагира всеки неравнодушен човек от всяка точка на планетата.

Също така искаме искрено да благодарим на нашите зрители за внимателните, обмислени и много сърдечни коментари под видеото. Благодарим ви, че проявявате подкрепа и съчувствие към тези, които вече са засегнати от катаклизми.

Но какво е странното: мнозина записват отделни събития, но не ги добавят към общата картина. Те виждат последствията, но не мислят за причините.

И най-важното – не виждат изход. А такъв има и това е тема във всяко наше видео!

Защо е така? Може би всички очакват, че един ден ще включат новините и там ще има готово решение? Или още по-добре, че катаклизмите вече не заплашват нашата планета?

Но не става така. Проблемът с природните бедствия, техните истински причини и решения ще бъдат обсъждани сериозно от високите трибуни само ако хората сами поискат отговори и действия.

Засега само няколко души съобщават тази информация: учени, изследователи, доброволци. Радваме се, че сме сред тези, които не мълчат. Надяваме се и вие да се присъедините към нас.